Имало някога в едно далечно кралство едно много красиво, но и много бедно момиче. Тя живеела в един изоставен хамбар, в който работела от сутрин до вечер. Веднъж се разнесла вест, че в двореца се организира бал. Момичето така се зарадвало, че се зарекло да даде всичко, за да иде на този бал.
Изведнъж в хамбара се появило малко дяволче. То казало на момичето, че ще ѝ помогне да иде на бала като си ушие най-прекрасната рокля. Дало му една вълшебна игла, с която можело да се вграждат най-красивите природни картини. Момичето взело иглата, но нямало плат. Сетило се, че от майка му останала една бяла рокля. Взела я и я разрязала на две. Едното парче сложило на дървена рамка и започнало да я шие на фона на залязващото слънце. Когато я завършила, роклята блестяла в слънчеви лъчи и изглеждала като везана с чисто злато.
Когато момичето отишло на бала, стражите ѝ сторили път, а принцът пръв танцувал с нея и така цяла вечер. След два дни отново имало бал. Този път момичето шило цяла нощ на лунна светлина и в деня на бала се появила в сребриста сияйна рокля. Принцът отново танцувал с нея до заранта.
На третата вечер обаче платът вече бил свършил, а принцът ѝ обещал, че ще я направи своя жена, ако я зърне за последен път. Не могло момичето да открие плат и се разплакало. Не могло и на бала да иде. Стражите не я пуснали. Принцът я чакал ли чакал, но накрая избрал друга, за която да се омъжи.
Когато момичето научило за измяната му, мъка легнала на сърцето му. Взело едно голямо грубо платно, върху което сушели сеното в хамбара, и докато траела страшна буря навън, тя шила безспирно. Роклята, която излязла изпод вълшебната игла, била цялата черна. Тъмни облаци я кръстосвали, а между тях просветвали светкавици. С тази рокля момичето отишло на сватбата на своя принц.
Когато гостите я видели, занемели, а стражите замръзнали безпомощни. „Аз ти дадох сърцето си и душата си, а как ми се отплащаш?” Принцът се смаял, когато видял в какво се превърнало момичето. Тя извадила дългата игла и посегнала към бъдещата съпруга. Тогава принцът паднал на колене и се замолил да остави любимата му жива. Обещал ѝ всичко в замяна. Изумена от дързостта на принца и преданата му любов, момичето извадило малка кърпичка, останала като подарък от баща му. Тя я извезала върху гърдите си и я дала на принца, като му казала, че ще го пази от всички злини. След това изчезнала, оставяйки иглата след себе си.
Щом вече нямало заплаха, принцът небрежно хвърлил кърпичката и забравил за нея. Оженил се, но скоро трябвало да тръгне за война, затова съветниците му го помолили да остави наследник след себе си. Дяволчето се появило и взело иглата. С нея вградило образа на новата принцеса в обикновена рокля и занесло роклята на момичето. Обещало ѝ, че ако я надене само веднъж, ще си върне загубеното щастие. Момичето го послушало и отишло в покоите на принца, без да знае, че откраднатия образ на новата принцеса ще я погуби. Малко след полунощ тя издъхнала, а селското момиче се преобразило в нея. Махнала дрехата, но лицето ѝ не се променило. Покрусена от сполетялото я нещастие, тя се заключила в стаята си и дълго плакала.
Принцът заминал на война и се върнал след една година. През това време дяволчето се грижело за момичето. Казал ѝ, че за да бъде синът ѝ законен, той трябва да получи признание от принца. Щом принцът видял сина си и царския белег, който носел, той го благословил и го обявил за свой наследник, но когато нарекъл селската девойка с името на своята вече мъртва принцеса, тя не издържала, побягнала с детето на ръце и скочила през един висок прозорец право в езерото долу.
Дълго търсели изгубената принцеса и царския син, но не могли да ги намерят. Една сутрин местните рибари изтеглили с мрежата си млада жена, облечена в прокъсана сива дрипа. Тя била мъртва, но успяла да спаси в прегръдките си своя син. Селяните взели детето и го отгледали. То пораснало като силен и як мъж, който работел за един търговец.
Дяволчето също търсело детето. Обиколило много села преди да го намери. Когато го открило, то вече било станало силен и висок момък. Дяволчето обещало на момъка, че ще го заведе при баща му. Междувременно принцът станал крал, но остарял и заболял. Все още чакал изгубеното си дете да се върне при него.
Дяволчето завело момъка при двореца и му дало вълшебната игла. „Трябва да направиш само едно малко нещо за мен. Когато кралят заспи, вземи чаршафа си и заший с иглата неговият лик. Тогава ми го донеси.”
Когато момъкът отишъл в двореца и се представил за принца, показал своя родилен белег, кралят го приел с примряло от радост сърце. Пирували цяла нощ, но малко преди изгрев, когато всички легнали да спят, момъкът се сетил за своето обещание. Но чаршафът, на който го сложили да спи, му се сторил твърде скъп и затова отишъл в кухнята. Взел един празен чувал и свалил лика на краля. Когато завършил, изведнъж чувалът се превърнал в разкошна кралска одежда. Дяволчето облякло дрехата и се преобразил в самия крал.
Щом минал един пълен ден, истинският крал изчезнал, а дяволчето заело мястото му. Момъкът прозрял измамата му, но нищо не могъл да сторил. Ако кажел на някого за това, щели да го помислят за луд. Дяволчето се настанило на трона, но щом паднала нощта, треска го повалила и умряло. Когато свалили дрехата му, отдолу се показало грозно същество, чиято кожа била цялата опърлена, а по стените на чувала открили отрова.
След като вече нямало наследник, момъкът бил провъзгласен за принц, а много скоро и за цар. Така той дълги години управлявал кралството на своя баща с мъдрост и доброта. А вълшебната игла заключил на незнайно място, та да не се изкушава никого повече.
